Този път вкупом ни разказаха играта от Пазарджик. Застреляха ни

 Този път заедно ни описаха играта от Пазарджик. Застреляха ни от упор без предизвестие и съвсем без право на обжалване. Удариха крепко като за последно - в десетката. Не за милиони, а за мангизи, които ръчно не можем да преброим. И до момента в който към момента палим по някоя и друга мъждукаща крушка със светлина от бягащия от България ЧЕЗ, в окото на прожекторите засия другояче несъмнено миловидният облик на купувача на бизнеса от отечеството на чешката компания. Госпожа от небезизвестното със своите бизнес пориви градче на име Гинка втрещи народонаселението с към този момент съвсем добре изпечената договорка за благосъстоятелност на една трета от токоразпределението в страната. Оказа се обаче, че това голямо хапче Гинка Билоба е мъчно за преглъщане, да не приказваме за опцията то да разстрои цялостния български метаболизъм. Пиело се, споделят, на мрачно и гладно. Ужас!? Затова в Министерския съвет започнаха прибързано срещи с новопоявилия се бизнес-кит (или китка), благи запознанства, та даже и много натрапчива примирителност от страна на купувача. Пък и позакъсняла (защо ли?) увереност на кабинета да вкара страната в договорката. При това продължиха да ни твърдят, че всичко си било работа на чехите и нашата компания, което било напълно обикновено в капиталистическата пазарна действителност. Ами в тази вълча реалност, единствено и единствено тъй като е капиталистическа и освен това пазарна, за какво не я продадем цялата страна на открито, заедно с от малко малко работоспособното население? Ще останат единствено пенсионерите и инвалидите, пардон, хората в неравностойно състояние, които и без друго с пагубните си пенсии скоро ще освободят място за новата етническа действителност в страната България.
    Тежки са тези думи в дните на обичаен оптимизъм към Баба Марта и националния ни празник Трети март. Но, запитвам се, дали тъкмо по време на това постоянно разкрепостяване на духа и страстите с благи пожелания за здраве и шанс и поклонение пред нашите освободители, не ни сервираха прелестно изпечен пазарлък с адрес метрополисът на свободното предприемачество - Пазарджик? Това си е напряко гадно като политическата гибел (или всеотдайност?) на онази Теменужка от енергетиката. Но, какво да се прави. Теменужките са красиви цветя, знае го и Костов, само че животът им е къс. Уви! Интересите и желанието за безгранично обогатяване на хората с действителна власт обаче са безконечни. Този безграничен вкус за придобиване посредством операции и трупане, в това число и с корупционно разпределяне, на националното ни благосъстояние на открито, е на път да затрие България. Или най-малкото да я трансформира дефинитивно във васална територия без облик и лице, без надзор над жизненоважни и стратегически браншове, в страна без самочувствие и достолепие.
    Големият въпрос, който от ден на ден се натрапва, е за какво е докарахме или дотътрихме дотук? Най-лесно е да упрекваме само корумпираните политици и безродници, които се управляват единствено от келепира и не се интересуват от живота в недостиг и бедност на множеството хора. Но какво, запитвам се, направиха онеправданите, тези, които през всички години на безумия и обир вървяха като стадо след самопровъзгласили се месии и гласоподаваха ли, гласоподаваха? И направиха ли най-малко един сериозен митинг по сериозен въпрос за обществото? Не! Оставиха този законосъобразен цивилен инстикт на добре платени извън самозванци, на така наречен неправителствени организации с дребните ранички откъм гърба и професионално написаните лозунги начело. Същите тези, които в полза на непознати страни се стремят да трансформират всичко не в наш народен интерес - от образованието, културата и историята, та до екологията и жизненоважните стопански системи за действието ни като страна. Жалко! А толкоз близо, даже в прилежащите ни страни, хората стачкуват същински, водят война за правата си и реализират резултат. С една дума - има гражданско общество с изострена сензитивност към неправдата, а не като у нас захласнато придвижване от организации и персони с политически упоритости и в услуга постоянно на небългарски структури.
    Този брой на вестника ще бъде в ръцете ти, читателю на ДУМА, и на светлия ни народен празник Трети март. Денят на прослава на избавителите ни от петвековното Турско иго. На признателност и поклонение пред храбростта на съветската армия-освободителка, на безграничния подвиг и всеотдайност на българските опълченци, които с кръв записаха имената си в пантеона на славата и откриха пътя за свободното и без значение развиване на Отечеството. Та поради подвига на всички участници във войната и в памет на починалите, само че и за лъкатушещото, само че като цяло възходящо развиване на България до чертата на нейния настоящ крах си коства да сведем глави и да отдадем респект на градителите. И мислим с будна и непримирима мисъл за бъдното, тъй като държавното ни време тече все по-бързо.